“Усмихвай се! Днес ако си долу, утре ще си горе. Не се тревожи, стресът разболява. Защо да плащаме на лекарите, като можем сами да се излекуваме с усмивка?”
Бали, островът на боговете, наистина е рай. Но само за туристите. Тук те могат да получат абсолютно всичко – безкрайни плажове, нонстоп купони и обслужване от мили и усмихнати хора, които улавят дори неизречените желания. “O, they are very nice!”, възкликват западняците още на летището, когато красиви девойки ги закичват с франджипани – цветето символ на Бали. Всички говорят английски, учат го старателно в училище, защото знаят, че с него ще си изкарват хляба. Задължително се интересуват откъде си. “А, Bulgaria!”, възкликват с кимане на глава. Нито един не попита къде е това – както например би се случило в Германия или Франция. Щом излезеш от летището, попадаш в страшен трафик. Движението е от лявата страна, а градски транспорт няма. Най-предпочитани за придвижване са скутерите, които се промушват навсякъде. Върху тях често се возят цели семейства с по две деца. Изумяваща е гледката как шофьор лавира между автомобилите, като едновременно придържа заспало бебе и пише sms на телефона си. Друг пък е натоварил стока за цял магазин и я пренася през трафика. Пред всяко заведение има човек със светеща палка, който спира движението, за да може клиентът да изкара колата си или пешеходците да преминат. А на пътя всяка ситуация обикновено се решава не с псувни и обиди, а с усмивка и взаимни извинения – не е нужно за дреболии да си навличаш лоша карма. Сред летящите коли и мотори пешеходците изглеждат странно, особено ако са чужденци. Затова на всяка крачка питат искаш ли такси. Разбира се, както на много места по света, и тук голяма част от шофьорите са свързани с подземния свят. И могат не само да препоръчат ресторант или място за пазаруване, но и да предложат много забранени удоволствия. Ако откажете такси, веднага ще ви предложат масаж. Прочутите балийски СПА центрове са навсякъде и за всеки джоб. Разтриването може да струва от 15 долара нагоре в луксозните салони – в зависимост от екстрите, до по-малко от 2-3 долара под дърво на плажа.
Кривнеш ли от трафика към океана, тропиците се стоварват с пълна сила върху сетивата с аромати, цветове и вкусове. Растенията, които вкъщи гледаме в саксии, там са огромни храсти или дървета. Зеленото на оризовите поля е балсам за очите. Дори океанът е за всеки вкус, с огромни вълни – мечта за сърфистите, или тихи заливи, гладки като езеро. Хвърчилата, които се реят постоянно в небето, мистичните фигури на страшните духове пазители – баронгите, партитата за изпращането на Слънцето, което залязва точно в 18,13 часа, пикантната храна, нощните стенания на гущерите геко, водопадите в джунглата, под които можеш да се изкъпеш – всичко се смесва в магия, която те кара да възкликнеш: “Да, раят е в Бали!
Боже, защо живея на място, където има зима, мъгла сутрин, депресии и всеки ден трябва да ходя на работа?!”
Един от най-специалните храмове е Pura Luhur на Улу Уато. Той е изсечен сякаш в самата скала над океана. През XI век свещеници от Ява първи се молят тук. Край храма свободно живеят маймуни, които са се превърнали в туристическа атракция. “Не носете очила – ще ви ги откраднат, не крийте храна в джобовете и чантите си, защото ще я открият и ще я вземат”, пише на табели пред входа. Крадливите и любопитни животинчета са на почит в Бали заради бога маймуна Хануман, който помогнал на Рама (едно от въплъщенията на Вишну) в битката му срещу лошите. Приключенията на Рама, Сита и Хануман гледаме в представлението “Кечак Рамаяна”, което започва по залез слънце край Pura Luhur. На сцената излизат около трийсетина голи до кръста мъже. След благословия на свещеник те започват да издават ритмични звуци с уста и да танцуват – “ча-ката-ча-ката-така”. И така – в продължение на час, докато облечени в пищни дрехи танцьори пресъздават сцени от епоса “Рамаяна”. Впечатляващи са и Легонг танците, за които са характерни и движенията с очи, които единствени изразяват емоцията на замръзналото лице.
За религиозните ритуали местните се издокарват в празнични национални костюми, мятат се на скутерите и потеглят към храма. Тогава им е разрешено да карат без каски. Жените са с елегантни прически, облечени с пъстър саронг и дантелена блуза, пристегната с колан в кръста. Мъжете – също със саронг, но в по-тъмни цветове, сако и уденг – парче плат, вързано по определен начин на главата. Приготвят се пищни украси за къщите и улиците от бананови листа и бамбук, свирят оркестрите Гамелан, съставени от музиканти с духови и ударни инструменти, подобни на ксилофони, разиграват се сцени от религиозните епоси за живота на хиндуистката света троица – Брахма – Създателя, Вишну – Пазителя, и Шива – Разрушителя. След тържествата обикновено мъжете се отдават на любимото си занимание – боеве с петли. Като във всяка мюсюлманска държава и тук хазартът е забранен. Властите обаче обикновено си затварят очите за залаганията. Петлите се отглеждат и обучават специално за състезанията. Ако стопанинът иска победа на всяка цена, слага на краката на своята птица железни шипове. Тогава боят е на живот и смърт. А за загубилия остава утехата, че ще похапне пилешко сате (шишчета).
Ако мислиш, че като си видял Черно море, може да си представиш Индийския океан – дълбоко се лъжеш. Океанът е страшна стихия, която буди страхопочитание. Цветът му е различен – изумруден, тъмносин, оловносив. Там, където няма риф, вълните са огромни, защото от Арктика насам няма какво да ги спре. На други места се образуват заливи, където водата е тиха като езеро. Океанът е коварен, водата дърпа страшно, а подводните течения образуват опасни ями. Местните хора масово не могат да плуват, макар че от малки се пробват със сърфове.
Всеки плаж в Бали е различен. В Семиняк, където има безброй хотели като в Слънчев бряг, пясъкът е тъмен, към водата текат вади с неясен произход, а множество табели предупреждават, че плуването е забранено. Отвреме-навреме океанът се гневи и изхвърля обратно боклуците, които хората му пробутват. В Кута плажната ивица е дълга 12 км. Край “Сикрет бийч” отглеждат водорасли, както са го правили и преди хиляда години. В Санур и Нуса Дуа водата е като езеро, защото рифът пресреща вълните и ги разбива далеч от брега. Баланган и Улу Уато са сърфисткият рай. Там търсачи на силни усещания от цял свят идват за адреналина. Спят в сламени колиби на плажа, а вечер смучат бира. Наоколо са се обособили цели селища – има варунги (малки кръчми), масажи, фланелки, сувенири. Но всичко е много евтино, защото нищо друго не интересува феновете на вълните. Нагоре по скалата има тераси, на които са се наредили фотографи от специализираните списания за сърф. Те също чакат своя шанс.
В края на октомври и началото на ноември, когато започва дъждовният сезон, в Бали се събират майстори от цял свят. Тогава вълните стигат 20-30 метра височина. На най-добрите плажове не може да отиде всеки. Надпреварата е на живот и смърт, за най-добрата вълна се водят истински боеве. Защото изпуснеш ли я сега – ще трябва да чакаш цяла година за нов шанс. Но ако я хванеш – тръпката ще те държи дълго. И ще преживяваш отново и отново удоволствието, че си обяздил океана.
А тръпката от адреналина е сладка и опасна като дрога. И когато парите свършат, много от търсачите на силни усещания са готови на всичко, за да продължат с лесния и вълнуващ живот.
0 Comments